Към края на XVIII и началото на XIX век в Европа и Северна Америка се пробужда нов интерес към пророчествата на библейските книги Даниил и Откровение. Появяват се множество брошури и печатни материали, в които авторите стигат до убеждението, че най-дългият пророчески период в Библията, а именно 2300 години от Даниил 8:14, ще приключи в 1844 г. и това ще ознаменува великото Второ пришествие на Исус Христос и края на земната история. Най-оживено е движението в Северна Америка, ръководено от Уилям Милър и неговите сътрудници. Те разглеждат Даниил 8:14 съвместно с Откровение 14:6, 7, където се оповестява истината, че е настъпил часът на Божия съд. Задълбоченото по-нататъшно изследване на съответните библейски текстове от страна на първите адвентисти довежда до пълно и окончателно изясняване на пророческия период от 2300 години. Първоначалният възглед се коригира и става ясно, че на 22 октомври 1844 г. Христос преминава от първото отделение на небесното светилище, наречено Светая, във второто отделение, наречено Светая Светих, и с това започва последната фаза на Христовата застъпническа служба в небето за спасение на човечеството или така нареченият Изследователен съд. Точната дата е 22 октомври, защото Денят на умилостивението през 1844 г. се пада на тази дата. По-нататък основното проучване на Библията довежда до преоткриване на фундаменталните истини на библейското вероучение: Божия закон, съботната институция, състоянието на мъртвите и пр. Външният облик на адвентното движение в света е представен в Откровение 10 глава, а вестта, която Църквата на адвентистите от седмия ден носи, е така наречената тройна ангелска вест, чийто текст е в Откровение 14:6-12. Изразът “няма да има вече време” в Откровение 10:6 означава, че след 1844 г. няма други пророчески периоди, чието изпълнение да очакваме и че краят е близо.

“Църква на адвентистите от седмия ден” подчертава две крупни библейски истини: учението за Второто пришествие на Христос /от лат. adventus – пристигане, идване/ и Божия морален закон, съдържащ в IV-та заповед съботната институция. Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана като самостоятелна деноминация през 1862 г. въз основа на Христовите думи, записани в Матей 16:18, 19 и Матей 18:15-18. Централното й седалище е във Вашингтон, САЩ. В световен план Църквата на адвентистите от седмия ден е разделена на 12 подразделения /дивизии/ и има над 10 милиона членове. Днес тя има множество отдели, училища, университети, болници, проповедници и мисионери в целия свят.